Прекарах целия си живот в опити да разбера света, в който съм роден, и мога да претендирам за известен скромен успех. В сравнително ранна възраст разбрах, че нашето разбиране по своята същност е несъвършено.

Това е така, защото сме част от света, в който живеем. Ние сме както участници, така и наблюдатели.  Като участници искаме да променим света в наша полза. Като наблюдатели искаме да разберем реалността такава, каквато е. Тези две цели си пречат една на друга.

Този сблъсък не засяга всички области на реалността в еднаква степен. Например учените в сферата на природните науки, като астрономите, може да се доближат до съвършеното познание, защото имат обективен критерий, като движението на звездите, който им позволява да съдят дали прогнозите им са верни.

На социалните учени не им е толкова лесно. Поведението на хората вече отразява тяхното несъвършено разбиране. Следователно не предоставя толкова надежден критерий за социалните учени, както движението на звездите предоставя за астрономите.

И така, как можем да разберем сегашното състояние на нещата? Трябва да намерим начин да разграничим важното от по-маловажното.

Нека започна с едно смело твърдение. Докато две системи на управление се борят за глобално господство, нашата цивилизация е застрашена от колапс поради неумолимия напредък на изменението на климата. Това е много лаконично изказване, но вярвам, че предоставя точно обобщение на текущото състояние на нещата.

Моето изказване свързва изменението на климата, което принадлежи главно към природните науки, със системи на управление, което е социална концепция. Първо ще обсъдя изменението на климата, а системите на управление – по-късно.

Винаги съм бил очарован от ледената покривка на Гренландия, която е дебела няколко километра и се е натрупала за над хиляда години.

През юли 2022 г. в Гренландия се случи екстремно метеорологично събитие. Там беше толкова топло, че учените можеха да играят волейбол с тениски с къс ръкав и шорти.

Когато видях това, изпратих екип фотографи в Гренландия, за да съберат визуални доказателства. Те бяха там, когато се случи второ събитие през септември, и го записаха на живо.

Разтопяването на ледената покривка на Гренландия ще повиши нивото на океаните със седем метра. Това представлява заплаха за оцеляването на нашата цивилизация. Не бях склонен да приема тази съдба, затова се опитах да разбера дали може да се направи нещо, за да се избегне тази заплаха. Бях насочен към сър Дейвид Кинг, учен по климата, който е бил главен научен съветник на предишни британски правителства. Той е развил теория, която е широко споделяна от учени по климата. Тя твърди, че глобалната климатична система е била стабилна, но човешката намеса я е нарушила. Някога Полярният кръг е бил изолиран от останалия свят от ветрове, които духали в предсказуема, кръгова, обратна на часовниковата стрелка посока, но предизвикана от човека промяна на климата е развалила тази изолация.

Кръговият вятър запазвал студения въздух вътре в Полярния кръг, а топлия въздух — извън. Сега студен въздух изтича от Арктика и се заменя с топъл въздух, който е засмукан от юг.

Това обяснява, наред с други неща, полярната вълна, която удари Съединените щати тази Коледа, и студената вълна, която удари Тексас наскоро.

Северният ледовит океан бил покрит от девствен сняг и лед, отразяващ слънцето, и така се получавал т.нар. „ефект на Албедо“. Но повишаването на температурите е причинило топенето на леда и ледената покривка на Гренландия вече не е толкова девствена; покрита е със сажди от миналогодишните горски пожари по западния бряг на Америка, корабоплаването в Арктика и други причини.

Сър Дейвид Кинг има план за възстановяване на климатичната система. Той иска да пресъздаде ефекта на Албедо чрез създаване на бели облаци високо над земята.  С подходящи научни предпазни мерки и в консултация с местните общности, този проект може да помогне за рестабилизиране на полярната климатична система, която управлява цялата глобална климатична система.

Посланието е ясно: човешката намеса е унищожила предишната стабилна система и човешката изобретателност – както местна, така и международна, ще е необходима за нейното възстановяване.

Понастоящем практически всички усилия за борба с изменението на климата са насочени към смекчаване и адаптация. Те са необходими, но не са достатъчни.

Климатичната система е повредена и има нужда от възстановяване. Това е основното послание, което бих искал да предам тази вечер.

Посланието е спешно, защото сме опасно близо до нарушаване на границата от 1,5 градуса, определена в Парижкото споразумение през 2015 г. Вече сме стигнали до 1,2 градуса, а ако поддържаме сегашния си курс, глобалното затопляне ще достигне до повече от 2,5 градуса около 2070 г. Това би ни отвело отвъд няколко критични точки, като например топенето на полярната вечна замръзналост.

Щом това се случи, количеството пари, необходимо за рестабилизиране или възстановяване на климатичната система, нараства експоненциално. Това не е добре разбирано.

Ускоряващото се темпо на изменението на климата също ще доведе до широкомащабна миграция, за която светът е зле подготвен. Освен ако не променим начина, по който се справяме с изменението на климата, нашата цивилизация ще бъде изцяло нарушена от повишаването на температурите, което ще направи големи части от света практически непригодни за живеене.

Трябва да преориентираме нашите международни финансови институции, особено Световната банка, да се съсредоточат върху изменението на климата. Президентът на Световната банка, Дейвид Малпас, който отричаше климатичните промени, подаде оставка вчера.

Тъй като изображенията може да бъдат по-силни от думите, ще Ви покажа кратък видеоклип за топенето на ледената покривка на Гренландия с коментар от сър Дейвид Кинг.

Сега бих искал да се обърна към геополитиката. Има две системи на управление, които се борят за глобално господство. Говоря за отворени и затворени общества.

Дефинирах разликата между тях възможно най-просто: в едно отворено общество ролята на държавата е да защитава свободата на личността; в затвореното общество ролята на индивида е да служи на интересите на държавата.

Като основател на фондациите „Отворено общество“, отворените общества очевидно са близо до сърцето ми и ги считам за морално по-висши от затворените.

Когато говорим за морално превъзходство, ние срещаме трудност: и двете системи се смятат за по-добри. Следователно отворените общества трябва да се отличават всъщност със защита на свободата на личността. Това със сигурност би привлякло хора, живеещи в затворени общества.

Разбира се, репресивните държави може все още да преобладават, защото може да са в състояние да накарат поданиците си да им служат.

В действителност и двете системи имат своите силни и слаби страни. Разбирайки ги по-добре, ние може да подобрим нашето разбиране за света.

Правя разлика между отворени и затворени общества. Това изключва много страни, които са положили големи усилия да избегнат да се обвържат неотменимо с едната или с другата страна.

Индия е интересен случай. Тя е демократична, но нейният лидер Нарендра Моди не е демократ. Подстрекателството на насилие срещу мюсюлмани беше важен фактор в неговия стремглав възход.

Моди поддържа близки отношения както с отворени, така и със затворени общества. Индия е член на Четворката (която включва още Австралия, САЩ и Япония), но купува много руски петрол с голяма отстъпка и печели много пари от него.

Турция на Ердоган е може би още по-интересна. Той е обвързан активно и с двете страни от украинската война и се утвърди като неутрален посредник между тях.

Ердоган има много общо с Моди. Но докато Моди доскоро изглежда имаше пълен контрол, Ердоган управляваше лошо турската икономика и ще се изправи пред избори през май. Всичките му усилия са насочени към спечелването на изборите.

Той се приближи повече до Путин, който ще направи Турция разпределителен хъб за руски петрол, което ще му даде парите, нужни за изборите. Той също така е станал по-автократичен у дома. Опитва се да хвърли в затвора най-могъщия си опонент – кмета на Истанбул – и да забрани кюрдската партия да участва в изборите. Но той няма да бъде в състояние да прекъсне традицията, която позволява на политическите партии да контролират броенето на гласовете. Това ще затрудни фалшифицирането на резултатите.

Земетресението с магнитуд 7,8 по скалата на Рихтер, което удари Турция по-рано този месец, е трагедия. Шокът се превръща в гняв в много засегнати области заради бавната реакция на правителството и желанието му да контролира всички усилия за оказване на помощ.

Това не беше съдба. Небрежните строителни практики в Турция и моделът на растеж, задвижван от строителството на Ердоган, направи всичко по-лошо. Най-добрият начин за справяне с тези проблеми е провеждането на избори.

Да се върнем на Индия – Моди и бизнес магнатът Адани са близки съюзници; съдбата им е преплетена. „Адани Ентърпрайсис“ се опита да набере средства на фондовия пазар, но не успя. Адани е обвинен в борсова манипулация и акциите му се сринаха като кула от карти. Моди мълчи по темата, но ще трябва да отговаря на въпросите на чужди инвеститори и в парламента.

Това значително ще отслаби хватката на Моди върху федералното правителство на Индия и ще отвори врата за прокарване на така необходимите институционални реформи.

Може да съм наивен, но очаквам демократично възраждане в Индия.

Има много други регионални сили, които може да повлияят на хода на историята. Бразилия се откроява.  Избирането на Лула в края на миналата година беше от решаващо значение. На 8 януари имаше опит за преврат, подобно на случилото се на 6 януари 2021 г. в САЩ. Лула се справи с него майсторски и утвърди властта си на президент.

Бразилия е на първа линия на конфликта между отворените и затворените общества; тя е на първа линия и в борбата срещу изменението на климата. Лула трябва едновременно да защитава тропическите гори, да насърчава социалната справедливост и отново да запали икономическия растеж.

Ще се нуждае от силна международна подкрепа, защото няма път към нулевите нетни емисии, ако се провали.

Настоящата ситуация има някои прилики със Студената война, но разликите са много по-големи. Води се истинска война в Украйна и това промени всичко.

До октомври Украйна печелеше на бойното поле. Тогава Русия, с помощта на Иран, въведе дроновете в голям мащаб. Тяхната цел беше да лишат цивилното население от електричество, топлина и вода и да пречупят духа му. Това постави Украйна в отбранителна позиция.

Редовната руска армия е в отчаяно положение. Тя е зле ръководена, зле оборудвана и деморализирана. Путин разбра това и предприе отчаян ход. Той се обърна към Евгений Пригожин, който притежава армия от наемници, наречена група „Вагнер“, и е нетърпелив да докаже, че може да се справи по-добре от редовната армия. Пригожин има криминално минало и знае как да се справя с престъпниците. Путин му позволи да набира затворници от затворите. Това нарушава руските закони, но Путин не се подчинява на никакви закони.

Този ход проработи. С помощта на затворниците „Вагнер“ започна да печели територия.

Украинската армия забави настъплението си, но губеше повече от сто обучени войници на ден, което трудно можеше да си позволи. Украйна се изправи пред стратегически избор: да затъне при задържането на „Вагнер“ или да предаде на Русия пропагандна победа и да запази ограничените си ресурси за контраатака.

На 22 декември президентът на Украйна Зеленски отлетя за Вашингтон, за да обсъди ситуацията с президента Байдън.

Те се съгласиха, че единственият начин да сложат край на войната, е да я спечелят.

Но Байдън предупреди Зеленски, че има ограничения на това, което е склонен да направи. Трета световна война трябва да бъде избегната на всяка цена и подкрепата на Европа за Украйна трябва да бъде запазена.

Администрацията на Байдън предоставя на Украйна всички оръжия – противовъздушна охрана, танкове и много боеприпаси – които са необходими за победа над руското нападение и за възпиране на бъдещи такива. Но опозицията на ръководената от републиканците Камара на представителите прави още един голям двупартиен пакет за финансиране от САЩ малко вероятен.

Зеленски предприе дипломатическа офанзива в европейските държави, призовавайки ги да доставят повече танкове по-бързо. Той също поиска бойни самолети и европейските страни се съгласиха да започнат да обучават украински пилоти да управляват най-съвременните самолети.

Пригожин е получил нареждане от Путин да постигне победа преди годишнината от нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари. Той се опитва да обгради украинските защитници на град Бахмут, където се радва на числено превъзходство.  Възможно е той де успее, но го смятам за малко вероятно, защото украинската армия оказва силна съпротива и веднага щом Украйна може да използва оръжията, които са ѝ обещани, нещата ще се обърнат.

Но президентът на Молдова, Мая Санду, предупреди, че Путин планира държавен преврат срещу Молдова. Тази заплаха може да бъде изпълнена преди годишнината.

На 11 февруари Пригожин даде интервю за „Гардиън“, в което призна, че няма да успее да затегне примката около украинските защитници на Бахмут. „Има много пътища навън и малко пътища навътре“ – каза той. Той даде перспектива от две до три години, говорейки за окупирането на Донбас.

Това дава на Украйна тесен прозорец от възможности по-късно тази пролет, когато получи обещаното въоръжение, да организира контраатака, която ще определи съдбата на руската инвазия в Украйна.

Страните от бившия Съветски съюз нямат търпение да видят руснаците победени в Украйна, защото искат да утвърдят своята независимост. Това означава, че украинска победа ще доведе до разпадане на руската империя. Русия вече няма да представлява заплаха за Европа и света.

Това би било голяма промяна към по-добро. Би донесло огромно облекчение на отворените общества и би създало огромни проблеми на затворените.

Ако се обърнем към Китай, Си Дзинпин би бил очевиден губещ. Близката му връзка с Путин би му навредила. Но Китай може би вече преминава през революция. Повечето от проблемите на Си Дзинпин са причинени от самия него. Той започна да управлява лошо икономиката още от самото начало на своето управление, когато направи всичко възможно да отмени реформистките постижения на Дън Сяопин.

Политиката за нулев ковид на Си беше най-големият му гаф. Тя наложи огромни трудности на населението и го доведе до границата на открития бунт. Тогава, в отговор на обществения натиск, Си внезапно изостави тази политика, без да постави нищо друго на нейно място. Резултатът беше Армагедон.

Без правилно ваксиниране заразите се разпространяват като горски пожар. Болниците и моргите бяха препълнени и невиждано голям брой хора, повечето от които възрастни, починаха за много кратък период от време. Режимът спря да дава информация, но хората можеха да видят какво се случва, когато роднините и приятелите им започнаха да умират.

Първо, градска вълна от инфектирани достигна своя връх през януари; второ, вълната по селата е във вихъра си сега, но ще е необходим още около месец, за да започне здравната система да функционира нормално.

Хаотичният начин, по който Си Дзинпин излезе от нулевия ковид разклати доверието на китайския народ в Комунистическата партия под водачеството на Си. Настоящата ситуация изпълнява всички предпоставки за смяна на режима или революция. Но това е само началото на един непрозрачен процес, чиито последици ще бъдат усещани за по-дълъг период.

В краткосрочен план Си вероятно ще остане на власт, защото твърдо контролира всички инструменти на репресията. Но съм убеден, че той няма да остане на поста си цял живот и докато е на власт, Китай няма да стане доминиращата военна и политическа мощ, към която Си се стреми.

За щастие на Си, той не е лично заплашен от чужбина, защото Байдън не се интересува от промяна на режима в Китай. Всичко, което иска, е да възстанови статуквото в Тайван.

Поради слабата си позиция у дома, Си отговори положително на предложението на Байдън в Бали за понижаване на температурите между Съединените щати и Китай. Но откриването на китайски балон за наблюдение, прекосяващ дължината на САЩ, влоши отношенията и е на път да ги отрови напълно.

Предварителен оглед на останките показва, че е проектиран да шпионира военни мишени, а не за метеорологични цели.

Във всеки случай обръщането на Си Дзинпин към сътрудничество би било само временно и тактическо. Той не би бил такъв, какъвто е, ако можеше толкова лесно да се откаже от дълбоките си убеждения.

Факт е, че сме свидетели на исторически процес в Китай, чието значение не е широко оценявано.

За да завърша геополитическата картина, трябва да разгледам и как функционира демокрацията в Съединените щати. Очевидно не много добре. Когато стана президент през 2016 г., Доналд Тръмп представляваше истинска заплаха за нашата демокрация.

Тръмп е дълбоко дефектна личност, самоуверен мошеник, чийто нарцисизъм прерасна в болест. Той не се чувства ангажиран с демокрацията; демокрацията просто му предоставя сцена, на която да играе.  Като президент, той се интересуваше повече от сладки приказки с диктатори, отколкото от насърчаване на демократичните принципи.

Тръмп искаше да бъде като Путин, който натрупа цяло състояние, докато упражняваше пълен контрол над страната си.

Тръмп привлече много необразовани бели последователи, но неговите най-големи поддръжници бяха мегабогатите – и той несъмнено им донесе ползи.

Първо, намали техните данъци. Второ, назначи във Върховния съд идеолози, които прегърнаха екстремна версия на републиканския дневен ред.

Трето, той постави Републиканската партия под свой контрол, заплашвайки тези, които не му се заклеха във вярност, с предизвикателство по време на първичните избори.

Накрая насърчи контролираните от републиканците щати да въведат възмутителни мерки за потискане на избирателите, за да гарантира, че неговата партия ще остане на власт за неопределено време. С тази програма той беше почти преизбран през 2020 г.

Надявам се за 2024 г. Тръмп и губернаторът на Флорида Десантис да се борят за републиканската номинация.

Тръмп се превърна в жалка фигура, непрекъснато оплаквайки загубата си през 2020 г. Големите републикански дарители масово го изоставят.

Десантис е проницателен, безмилостен и амбициозен. Вероятно той ще бъде кандидатът на републиканците.

Това може да накара Тръмп, чийто нарцисизъм се превърна в болест, да се кандидатира като кандидат на трета страна. Това би довело до срутване на демокрацията и би принудило Републиканската партия да се реформира.

Но вероятно може да съм мъничко пристрастен.

В заключение бих искал да повторя онова, което казах в началото: докато отворените и затворените общества се борят за глобално господство, нашата цивилизация е застрашена от колапс поради неумолимия напредък на изменението на климата. Вярвам, че това обобщава точно настоящото състояние на нещата.

Вярвам също, че отвореното общество е по-добро от затвореното и скърбя за хората, които трябва да живеят под репресивни режими, като Сирия на Асад, Беларус, Иран и Мианмар.

Благодаря Ви!